Мисля, че е добре, да има отделна тема за дискутиране на различни техники за минимизиране на косъма. Нарочно използвам термина "минимизиране", а не "премахване" на косъма, защото различни изследвания и експерименти показват, че дори и след най-фините камъни или след строп със фин хромов оксид, под много силен микроскоп се виждат остатъци от косъма, просто размера е силно редуциран. Под увеличение 200-300 на добре финиширано острие може да не се вижда никаква следа от косъм, ако е добре минимизиран, но под увеличение 3000-5000, остатъци от косъма на същото острие са ясно забележими. За илюстрация прилагам две снимки на режещ ръб на перфектно финиширани бръсначи, единствената разлика е, че първата снимка е под увеличение 200, а втората под увеличение 5000, на втората снимка, остатъци от косъма са ясно видими по режещия ръб.
Ще се опитам да обобщя основните техники за намаляване размера на косъма, първо ще започна с двата конвенционални метода, които са, най-широко разпространени към днешна дата, вкл. и в интернет пространството-
1) Първият метод е използването на прогресия от гритове от груб към фин, като на колкото по-фин грит се преминава, се намалява натиска върху острието, крайния резултат, при правилно изпълнение е отличен, имено този начин се използва най-широко в японската традиция, за заточване на ножове, бръсначи и длета. Метода е типичен и за Западната традиция, но там приложението му е по скоро насочено към бръсначи и дърводелски/резбарски инструменти, не толкова към ножове. Недостатък на този метод, е че изисква наличието на няколко камъка с различен грит, вкл. и такъв с много фин(финиширащ камък), закупуването на подобен сет камъни обикновено не е евтино, освен това използването на фини камъни изисква умения, чието усъвършенстване може да отнеме месеци, а в някои случаи и години.
2) Вторият метод, добива широка популярност през втората половина на 20-ти век и се базира на същите принципи като първия, само че при него скъпите финиширащи камъни, са заменени със строп с паста, обикновено строповете са в пъти, по-евтини и елементарни като употреба. Минуса на метода е, че стропа с кожа заобля режещия ръб и влошава крайната острота, при директна съпоставка със нож заточен на фини камъни и такъв на строп разликата е ясно доловима. Но този минус, няма отношение към размера на косъма, както показва изследването на проф. Verhoeven и в двата случая размера на остатъците от косъма са в порядъка на половин микрон.
Следват няколко, не толкова разпространени метода-
3)Този метод беше популяризиран в интернет от Мъри Картър и се базира на минимизиране на косъма, чрез прокарване на режещия ръб върху парче меко дърво. Недостатъка на този метод е, че не работи при меки стомани, при мен лично не работи добре при ножове с твърдост под 58-59.
Следват двата метода, които са ми любими и които използвам при заточването на ножове. Причината е, че тези два метода позволяват минимизиране на косъма със използването само на един камък-
4) Метода на Клиф Стамп. Позволява ефективно намаляване на косъма дори и на много груб камък. Принципа е много прост, след като апексираме режещия ръб, т.е. след като оформим режещия ръб във хубаво V, минаваме ножа два пъти от всяка страна(с редуване на страните), на много висок ъгъл, от порядъка на 35 градуса на страна, тънкостта е, че трябва да се използва само тежестта на острието, без натиск от ръката, това минимизира косъма много ефикасно, но в процеса се създава микроскос. За да се отървем от микроскоса, който е на прекалено голям ъгъл, се връщаме на първоначалния ъгъл на заточване и минаваме ножа по 4-5 пъти на страна, като отново тънкостта е, да се използва само тежестта на острието, без натиск от ръката. При меки стомани, техниката се повтаря няколко пъти. Когато започнах да експериментирам с въпросната техника, си поръчах микроскопче със увеличение 60-100, това ми помогна да я усвоя бързо, мога да кажа, че за мен техниката работи много добре.
5) Това ми е друг любим метод, който е дори още по-бърз и лесен, от метода на Клиф, при него косъма се премахва чрез пластична деформация. Използва се гладък стоманен масат(smooth sharpening steel), като след апексиране на режещия ръб, т.е. след като оформим режещия ръб във хубаво V, ножа се минава по 2-5 пъти(с редуване) от всяка страна на увеличен ъгъл(спрямо ъгъла на режещия ръб) по масата. Броят на повторенията и височината на ъгъла са в пряка зависимост от твърдостта на стоманата,
при меки стомани се минава 4-5 пъти на страна(с редуване на страните), при твърди стомани се минава
само по два пъти на страна. Ъгъла под който се минава ножа по масата,
при меки стомани е два пъти по голям от ъгъла на заточване на режещия ръб, а при твърди стомани(58 и нагоре), е
с около десет градуса по висок от ъгъла на заточване на режещия ръб. При техниката с масата, тънкия момент отново е
, да се използва само тежестта на ножа, без допълнителен натиск от ръката.
Имено, тази последна техника, използвам при заточване на нож с пила, както можете да видите от клипчето ми в youtube(
https://www.youtube.com/watch?v=2tf414bkudE&feature=youtu.be ), след първоначалното оформяне на режещя ръб, обърнах пилата странично, там повърхността й е гладка и я използвах като гладък масат, минах ножа 4-5 пъти на страна под двойно по-висок ъгъл, тъй като това е обикновен кухненски нож с твърдост около 55, при по-твърд нож щях да използвам само две минавания на страна и не чак толкова голям ъгъл. Пилата е много агресивна и вади голям косъм, без въпросната техника за минимизиране на косъма не бих могъл да постигна демонстрираната острота.
