Две новини за точилото "Профиль" - една добра и една... не толкова...
Първо добрата: братушките са измислили доста оригинална и бих казал, гениално проста система за заточване на острието с камъни с различна дебелина под еднакъв ъгъл, без да се налага използване на ъгломер при всяка смяна на камък (гледайте след третата минута):
Идеята ми хареса и поради крайно нехуманните цени за доставка от Русия предпочетох да си направя фиксиращото пръстенче сам. Купих пръчка неръждавейка, избрах подходящо винтче от компютърна кутия, намерих стругар, който да изработи детайла и ето какво се получи:
При поставянето на пръстенчето обаче - греда! След обратно сглобяване на реечния подемник (lifting unit) забелязах, че въртенето на дясното колело не винаги води до повдигане и сваляне на рейката. Понякога колелото просто се върти на празен ход, независимо от степента на затягане на двете винтчета, с които се осигурява сцеплението. Разглобих целия модул, за да видя какъв е проблема. И се хванах за главата! Ето тук можете да видите устройството му в полуотворен вид (снимката е след корекцията, преди това нямах нерви да снимам):
Оказа се, че зъбчатото колело, което повдига и сваля рейката е свързано с ръчния винт отдясно (на снимката - в ляво), като просто е нанизано на оста му! Т.е. като въртите колелото с ръка, усилието се предава на зъбчатката само чрез триене! Първата ми мисъл беше по адрес на индивида, сътворил това инженерно решение. От епитетите, които изплуваха в съзнанието ми, единственият достатъчно приличен, за да бъде записан, беше "мудак рукожопый"
След това започнах да мисля за решение на проблема. Вариантът с гаранционен ремонт отпадна веднага, пак поради цената на транспорта. Най-удачното решение, което намерих, беше да направя три вдлъбнатини с полукръгъл профил във вътрешния отвор на зъбчатката и още три - на оста на дясното колело. След което да поставя в получените дупчици три цилиндрични втулки, така че колелото да започне да предава въртенето на зъбчатката без приплъзване. Опитах се да изработя вдлъбнатините в дупката на зъбчатката с помощта на дрелка и свредло, което да използвам като фрезоващ накрайник. Пак греда - детайлът се оказа от закалена стомана, свредлото дори не го одраска. Опитах с тънка ръчна пиличка за метал - същия резултат. Правилното решение се оказаха цилиндрични диамантени борчета от магазина за стоматологични консумативи, поставени на дремел и завъртяни на 33 000 оборота. Металът на оста се обработи с борче доста по-лесно - навярно не беше така добре закален. Цилиндричните втулки направих от дръжка на свредло с диаметър 1.5 мм, нарязана отново с дремела. Ето крайния резултат от операцията, отнела ми половин ден:
За сметка на това след сглобяването реечният подемник заработи като часовник
И вече мога да сменям камъните по време на точене, без да се налага всеки път да меря ъгъла на ръка
