Кована финка с дръжка от брезова кора:
Острието е 2,8мм дебело, дръжката и острието са по 104мм дълги.
Ще опиша накратко как се прави подобен нож, ако на някой му е интересно. Този път действах почти изцяло по класическата рецепта, като работих в полеви условия.
Началото поставих с домъкването вкъщи на двуметров ствол от повалена бреза, който по-късно обелих.
Стоманата (вероятно 65Г) беше 16-сантиметрово парче, което изковах в огнище с борови клони, раздухвано от сешоар. Дебелината беше същата, тъй че основната работа беше по изтъняването и удължаването на опашката, оформянето на върха и лекото скосяване на бъдещия режещ ръб. Това отне около час - час и половина, вероятно на опитен ковач е нужно много по-кратко време. След шлайфането на скосовете с флекс и на лентов шлайф, закалих острието и го отвърнах отново в огнището, следейки внимателно цветовете. Щом беше готово, го шлайфах наново на машина и после го дозаточих на ръка, със шкурки от 400 до 2000. След това се заех с дръжката - първо беше изрязването и пробиването на месинга и напасването му на острието. После дойде бавната и досадна работа по обелването, нарязването, почистването, сортирането и пробиването на брезовата кора, грубо 130-150 парчета. След като залепих всички слоеве с лепило за дърво, стегнах дръжката в стяга, оставяйки около половин сантиметър от опашката, на който по-късно набих месингова тапа. Последният етап от подготовката на бъдещата дръжка беше занитването на тапата. Самото оформяне на дръжката е най-лесната и приятна за мен част от работата. Единственият проблем беше че кората не беше от най-добрата възможна, някои парчета се разслояваха лесно и затова залях грубо оформената дръжка със секундно лепило, за да се подсигуря допълнително. На следващия етап, при шлайфането за по-финото оформяне, ненужният слой лепило беше премахнат. Дръжките от брезова кора не се нуждаят от много фино шлайфане, приключих на грит 400 и минах дръжката с ленено масло. С това ножът беше готов.
