Камъкът, за който ще споделя впечатления, предполагам, че спада към така наречените инженерно-проектирани, затова ще публикувам мнението си в тази тема.
Става въпрос за червения рубинен камък, с който се сдобих наскоро по препоръка на моя приятел Краси/Кендо.
Знаейки, че използвам предимно водни шкурки и диамантени точила, а част от ножовете ми са от високотехнологични, прахови стомани с твърдост 65 HRC той горещо ми го препоръча.
Две неща от неговите обяснения ме накараха да се замисля и впоследствие да се сдобия с този камък.
Първо, по думите на Краси, той е с грит около 3000 (дано не греша) и нагоре, но работи бързо и осезаемо отнема материал, точно като диамантено точило, което ще рече, че с него може да се извърши и препрофилиране на острие от много твърда и износоустойчива стомана.
Второ, изключително твърд е и практически е много трудно, да се износи и издълбае.
Е, от днес съм в отпуск и по обяд ми влезе един доста едър бръмбър в главата. Като забръмча, та се не трае и баш по обяд, в най-голямата жега се заех с нещо, което отлагах дълго време, поради липса на подходящ ваданлък.
Става въпрос за първия нож от стомана К390, който Тинко ми направи преди тр години и кусара -
https://bladeforum.bg/index.php/topic,2500.0.htmlНожът е с по-широко предназначение, демек е направен да носи и на бой, поради което е сравнително дебело сведен - плосък скос с вторичен такъв, започващ от около 1 - 1,1 мм. Преди няколко години повдигнах и конвексирах вторичния скос, но си остана дебеличък и нагоре, затова бях решил да го препрофилирам по-основно. Направих го с водни шкурки, но искаше още. Проблемът беше в това, че шкурките доста бързо губеха свойството си да отнемат материал, предвид високата твърдост на стоманата - 65 HRC. Диамантените точила също бързо се споминват при такова натоварване и затова отлагах довършването на тази работа.
Ами, това беше удабен случай, да вкарам рубинения камък направо боя. Да ви кажа, то това не е бой, ами си е най-ожесточена битка с една от най-инатливите стомани. Който не вярва, да пробва.
Па, натиснах го аз ножа, без да жаля нито него, нито камъка. По препоръка на Краси използвах тънко, машинно масло за лубрикант.
Впечатленията ми са, че камъкът осезаемо отнема материал, въпреки високия си грит, което ясно се виждаше и по третираната повърхност на стоманата. Предвид на това, че трябваше да се отнеме доста голямо количество материал от острието на ножа (бях решил, на около 10 мм от РР скосът да премине и завърши в сравнително фин конвекс) в един момент търпението ми взе да се изчерпва и започнах да упражнявам доста голям натиск с двете си ръце, по време на търкането.
В резултат на това работата потръгна малко по-добре, но пък отнетият метал взе да се отлага по камъкъ, независимо от маслото.
Справих се със задачата за около два часа и половина, което си е направо постижение за мен.
Очаквах, че поради упражнения, на моменти много силен натиск и поради високата твърдост на стоманата, по повърхността на камъка да се образуват неравности или деруги, но за моя изненада такива нямаше. Повърхността си остана абсолютно равна и гладка, както в началото, с тази разлика, че се затлачи на места с отнетия от стоманата материал.
Не съм се и съмнявал в думите на Краси, но това, което ми каза за камъка, се оказа абсолютно вярно.
Досега избягвах да използвам наличните ми камъни за такива цели, предимно по две причини - прекалено бавно или недостатъчно отнемане на материал от стоманата или поради бързо износване на повърхността и промяна на профила.
С това предимствата на камъка не свършват. Поради високия грит на повърхността му, след приключване на работата, по острието не остават дълбоки деруги и след кратка интервенция върху водни шкурки, обработената повърхност става много гладка и почти полирана.
За мен достойнствата на този, доколкото разбрах китайски, инженерно-проектиран камък са големи, поради което се зачислява на редовна служба.
Голямо благодарско на Краси, че ме светна за тая благинка!
Препоръчвам го на всеки, който обича да експериментира с ножовете си!
Ето и няколко снимки от процеса на работа с камъка.


Това са следите от отложения метал по повърхността на камъка.
