Първопричината за тази тема e едно малко, старо, ръждиво ножче с история, достойна за холивудска драма. Ето го и него:



Въпросният инструмент е с над 75 годишна история и е принадлежал на немски SS войник, воювал през втората световна война. Донесен е от единият ми дядо-фронтовак след приключване на българското участие през май-1945г., биейки се на страната на Съюзниците. Ножчето е с острие 95 мм. със скрит танг през цялата дръжка. Острието е пълен конвекс и носи надписът Solingen. Дървената дръжка, завършваща с алуминиева капачка с винт, стои на показ при поставянето на ножа в кожената кания. Предполага се, че германски военнопленник го е разменил с дядо ми срещу вода или храна на територията на бивша Югославия, където българите спомагат за победата над намиращата се там 750 хилядна немска армия. Така или иначе, подробности липсват, но е факт, че това ножче служи вярно на няколко поколения. Дядо ми го е дал на баща ми, преди това се е размяткало по джобовете на SS войника, а ето, че сега е в мен, в очакване след години да премине при невръстния ми син. След като започнах да се интересувам от история, извадих от употреба този артефакт. Преди това обаче беше безмилостно използван в риболовните ми излети, в походи сред природата, домакинската работа на цялата фамилия. Многократно беше губен и намиран, ръждясвал и заточван с най-различни пособия. Канията е кърпена с конци и тел с единствената причина да запази целостта си. След като го „снех от въоръжение“ ролята му беше изпълнявана от всевъзможни домакински ножове, завивани в парцали или хартия и слагани по чанти и раници. В конкретен момент, реших, че немският ветеран трябва да има своя достоен, действащ заместник. Търсенето ми се ограничи до основното изискване за Full tang острие от 95-97 мм. В момента подобни ножове се произвеждат от Linder, но за съжаление от този вид и размер не намерих. В последствие фаворити ми станаха ножове на Helle, Fallkniven /F1/, Manly /Patriot/, Bark River, Enzo /Trapper 95/ и разбира се Lionsteel /M4/.
Италианският нож наклони везните към себе си, заради сходствата с предшественика си- размер на острие, материал на дръжката и канията, та дори и гърбовете на остриетата на двата ножа са заоблени. Поръчката от Ламния беше направена на 23.08, а доставката беше изпълнена от Финландия до България на следващия ден преди обяд- феноменално. Ножът дойде отлично опакован в кутия на продавача, в която сред транспортната хартия беше втората кутия- тази на Lionsteel. Първото впечатление от ножа ме остави без дъх- стоманата, дръжката, канията- великолепни са. Ореховите чирени са толкова красиви, че заслужават отделно ревю. Канията, ръчно изработена в Италия, обгръща ножа перфектно и го държи стабилно без дори да е необходимо да бъде закопчавана. Тук допълнителни адмирации за работата си заслужава майсторът, който е залепил парченца плат върху металните части на капсите от вътрешната част на канията с цел да не се драскат дървените чирени при контакта с метала- grazie ragazzi. Дали фактът, че Италия е един от главните съюзници на Германия през ВСВ, подсъзнателно е повлиял при избора- не мога да кажа.
Малко сравнителни снимки:



В заключение- Италианският нож влиза в употреба смело и достойно с оглед безспорните си качества. Старият немски ветеран заслужено продължава пенсията си, вече обгрижван със ситни водни шкурки, нежен строп и финни смазки, очаквайки следващия си притежател да порастне до по-отговорна възраст.