Автор Тема: Едно безлично, българско касапче с яка душа или Търновският касапин.  (Прочетена 7729 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен seiko

  • Внимавай, като се бориш с враговете си, да не заприличаш на тях!
  • Общо събрание
  • Старо куче
  • *
  • Публикации: 955
  • диагноза - див селянин
Здравейте, колеги!
Чувствам се задължен да се включа в раздела за кухненските ножове, за да отдам необходимата почит, уважение и признателност на едно сравнително старо творение на българската ножарска мисъл, което ползвам повече от 20 години и личното ми мнение е, че не отстъпва, да не кажа, че сигурно и превъзхожда доста от прехвалените и скъпи съвременни чуждоземски ножове в неговата категория. Както подобава, ще започна с малко предисловие.
Някъде около 90-91 година, тъкмо се бях задомил и като млад зет помагах на родителите на жена ми в оправянето (в смисъл, привеждането им в състояние, удобно за прибиране по фризерите) на животните, които отглеждаха. Ставаше въпрос за прасета, телета, овце и така нататък добитъци. Отначало ми гласуваха доверие, основно за държането и обездвижването на животните, защото бях доста силен в ръцете и далеч не толкова в главата, но постепенно взеха да ме ангажират и с по-сложни операции. По ония времена хората отглеждаха доста животни за месо и беше нещо нормално наведнъж да се колят и оправят по две прасета и теле например. За тази цел съседи и роднини се канеха едни-други, да си помагат по тия мероприятия. Така постепенно и аз взех да овладявам част от касапските умения. То всичкото хубаво, ама освен, че попивах какво правят опитните касапи, направи ми впечатление, че почти всеки от мъжете си носеше и нож, за да се включи с каквото може в работата. Хвана ме срам, че или отивам без нож или вземам, каквото намеря вкъщи. Един ден, като бяхме за някакви покупки в Харманли, докато чаках моите хора да приключат, от немай къде, разглеждах щанда за домашни потреби. Естествено погледът ми беше привлечен от разните там кухненски ножове, чикийки, сатъри и тем подобни, всичките до един родно, българско производство. Точно тогава ми светна, че трябва да се обзаведа с касапски нож и се вгледах по-внимателно за нещо подходящо. В очите ми се набиха два еднакви ножа с остриета около 17-18 см и излети пластични дръжки в кафяв цвят. Цената им беше към 9 татови лева и на фона на средната тогавашна заплата около 160-180 лв не бяха съвсем без пари. Купих единия и дори се замислих, дали да не ги взема и двата, но се отказах, за което сега съжалявам.
Та, ето така се сдобих с този доста невзрачен на външен вид и като изработка нож.  Съвсем доскоро си мислех и бях останал с впечатление, че е производство на „ТЕРНА” – В. Търново, поради което „нежно” го наричах Търновският касапинн, но допускам вероятността да е произведен и в „П. Денев” – Габрово. Честно казано, вече нямам спомен какво точно е пишело на острието, а препрофилирането на режещата част, малко след закупуването му, напълно е унищожила написаното.
Ето го и него:

























Размери:

Обща дължина - 331 мм
Дължина на острието – 181 мм
Ширина на острието в средата – 29,5 мм
Дебелина на острието в средата – 2,3 мм
Тип скосяване – флат (плоско)
Стомана – неръждаема, неизвестно каква
Твърдост - неизвестна
Дължина на дръжката – 130 мм
Материал на дръжката – полимер с кафяв цвят
Дебелина на дръжката  в средата – 22 мм

Нека не ви учудва сравнително лошият външен вид на ножа, защото това е съвсем закономерно след интервенциите и експлоатацията, които е претърпял за тези повече от 20 години. Държа да уточня, че изкривеното надясно, по цялата си плоскост острие не е мое дело, а заводският му профил, вследствие на непонятна за мен причина.
Като начало, ножът беше с доста топорна, заводска заточка и дебели „бузи”, затова с охота се съгласих на отправеното ми предложение от бивш мой колега, отдавна пенсионер, а вече и покойник (нека почива в мир) да го пооправи на камъните, с които разполага. Скоро след това колегата излезе в болнични, а ножа си взех от него, след като измина повече от месец. Когато ми го връщаше, той сподели, че точно този нож го е разболял. Виждайки, че се ококорих от учудване, обясни, че не е очаквал да е толкова серт стоманата, поради което се е наложило да го търка на камъните твърде дълго. За лош късмет е работил изпотен на силно течение и така след 2  дни се простудил, а после развил и пневмония. Той си беше на възраст човека и като видял зор, че по-фините камъни не го хващат както трябва и го подкарал на по-едрите абразиви, а като гледам следите, май е играл и шмиргел. От това ножът беше здраво престърган от двете страни, почти до гърба, но пък наистина моя човек го беше свел както трябва и режеше перфектно. Впоследствие, като се позатъпи доста и аз нямах с какво да го оформя, за да реже добре, се наложи да го дам на един познат, който имаше гумена шайба с абразивни частици и кече. Когато си го вземах, той също сподели, че доста по-трудно е приточил ножа, в сравнение с други. Всъщност, тези неща, се потвърдиха впоследствие, при употребата на ножа, но затова ще спомена по-нататък. Много голяма вина за лошия външен вид имам и самият аз, защото в първите години от ползването му се отнасях твърде безмилостно и безразсъдно към него. За да придобиете някаква представа все пак, ще спомена, че съм си позволявал да правя батонинг на кости, а вместо бата съм използвал, каквото ми падне под ръка, в това число чук и тесла, при това доста често. Следите от тази вандалщина още се виждат, въпреки, че точиларят е положил доста усилия да ги прикрие с гумената шайба и кечето.
Въпреки всичко, този български нож, от незнайно каква неръждавейка не само е жив и здрав все още, но и върши перфектно работата, за която е създаден.
След като придобих известен опит в касаплъка и заработих по-цивилизовано, започнах да забелязвам и предимствата му.
Направи ми впечатление, че запазва работната си острота достатъчно дълго, за да участвам наред с другите колячи в обработването примерно, на две прасета и едно теле до края, без да е необходимо да го приточвам, ако не го напъвам по костите. В същото време останалите, на всеки 10-15 минути пристъргваха ножовете си на разни камъни, масати или даже тънки, стугарски ножове. Ножът изкарва обработването на едно голямо прасе от одирането, до разфасоването без заточване. Следва леко приточване и същото прасе се обезкостява, а костите на гръбнака и ребрата се разделят по ставите без интервенция пак до края.
При по-душманско съприкосновение с кости не се получават отчупвания, а само подбивания или проблясъци.
Дръжката не блести с някакъв особен финиш, дори по-скоро обратното, но пък за сметка на това е много удобна за работа и ми пасва идеално на ръката.
Заточването на ножа изисква малко повече усърдие, но пък това после се отплаща при работата. Чисто субективно погледнато, тази неръждавейка се държи при заточване на диамантено точило с грит 1200 по начин, много сходен с добрите карбонки и е в състояние да придобие плашеща острота.
Правил съм си експерименти, вандалски естествено и се оказа, че това касапче пристърга до глъдко ръбовете по гърба на зеления и оранжевия хултафорси.
През последните 2-3 години малко остана настрана този български нож, поради факта, че вече е доказан ветеран, а имам и други 2-3 ножа за пробване, но определено мога да кажа, че постави много висока отправна точка за сравнение. Към момента А2 на Фокс ривър смятам, че е на едно ниво с него, но поради малко по-финото си скосяване, мисля, че по-бързо губи острота, особено при среща с кости. С Д2 на Рант 515 няма как да направя сравнение, заради коренната разлика в скосяването. Що се отнася до сребрянката на дедо Юка, там тестовете са още в началото, но предимството на тази карбонка взе да се усеща от сега.
Ами, това е моето касапче, дето никога не ме е предавало и винаги е издаянвало на простотиите ми. Винаги съм се чувствал уверен, когато е в ръката ми, защото е песен да работиш с него. След дългите години съвместна работа, сега съм много взискателен към конкурентите му, а уважението, което си създадох към него е огромно. Въпреки безличния си произход, този български нож е показателен пример, че когато искаме, наистина можем да създадем нещо истинско и ако да е крив като рибарски хуй, може да посрами много по-дюздисани и прехвалени свои събратя.

« Последна редакция: 28 Януари, 2013, 20:26:58 от seiko »
Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание.
                                                                                                       Стивън Хокинг

Неактивен riboulovec

  • Младо куче
  • Старо куче
  • *****
  • Публикации: 1585
Едно безлично, българско касапче с яка душа.
« Отговор #1 -: 27 Декември, 2012, 22:47:01 »
Страхотно ревю *palec*,както винаги интересно поднесено и обширно,с опит във времето и сравнения на ножа *palec*.Това е най важното за ножа ,да е удобен и да си доволен от работата която върши.Ти си роден писател,ще чакам с удоволствие още твои представяния на ножове :nabira:.
Копирано от Бринел:— При теб конкуренцията беше жестока — отвърна Ричър. — Докато десет години по-късно бяха останали само разни лекета.

Неактивен Kalmar

  • Член на сдружението
  • Старо куче
  • *
  • Публикации: 1028
  • Дърт на орел!
Едно безлично, българско касапче с яка душа.
« Отговор #2 -: 28 Декември, 2012, 09:55:41 »
Дръжката е едно към едно с моята малка Терна, та предполагам е същата марка.
"Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"

Тошко

  • Гост
Едно безлично, българско касапче с яка душа.
« Отговор #3 -: 03 Януари, 2013, 09:34:38 »
Тони,макар и не съм на много години се върнах повече от 10 назад.
Чудесно представяне.Два пъти вече го прочитам.
Ако имаш желание прати ми го да му махна следите от шмиргела и тези на гърба.Безвъзмезно разбира се.

Неактивен seiko

  • Внимавай, като се бориш с враговете си, да не заприличаш на тях!
  • Общо събрание
  • Старо куче
  • *
  • Публикации: 955
  • диагноза - див селянин
Едно безлично, българско касапче с яка душа.
« Отговор #4 -: 03 Януари, 2013, 11:08:59 »
Тоше, много ти благодаря за предложението, но няма да се възползвам от него. Обаче и през ум да не ти минава, че се касае за някакво отношение спрямо теб. ;)
Винаги съм имал възможност да я извърша тази козметична процедура и да го лъсна това ножче като главен циганин, но няма да го направя по две причини.
Първо, защото острието не е особено дебело и е доста тънко сведено, та не ми се иска да го изфинвам повече.
Второ, така си ми харесва. Когато го видя и в съзнанието ми изплуват много спомени, а най-важното, че винаги ми напомня от къде съм тръгнал и какъв съм бил. ;) Както при мъжете белезите говорят за характера, силата и твърдостта им, така е и при ножовете - по белезите и захабяването можеш да познаеш един нож дали е работен и дали можеш да разчиташ на него или е само за кипрене. :nabira: :nabira:
Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание.
                                                                                                       Стивън Хокинг

Тошко

  • Гост
Едно безлично, българско касапче с яка душа.
« Отговор #5 -: 03 Януари, 2013, 17:15:18 »
Няма проблем разбира се. :nabira:

Неактивен seiko

  • Внимавай, като се бориш с враговете си, да не заприличаш на тях!
  • Общо събрание
  • Старо куче
  • *
  • Публикации: 955
  • диагноза - див селянин
Дръжката е едно към едно с моята малка Терна, та предполагам е същата марка.

Значи, твърдо си остава Търновският касапин.
Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание.
                                                                                                       Стивън Хокинг

 

ArmsBG OlightBG Batteryservice